Ако си над 27-30-годишна възраст най-вероятно информацията ще е old news за теб, но ако четеш това и си под 30, да не говорим – под 20, това което искам да ти кажа може да спаси психиката ти. И самооценката ти.
Ще има хора в живота ти, от които ще чуваш реплики от сорта на: „Остави на мен, няма да можеш да се справиш с това“ или „Дай аз, ще стане по-бързо“ или: „Какво е това сега? Не се прави така…“ или „Ръцете май ти пречат“ или „По-добре не се опитвай, въобще не те бива“ или „Леле, колко си некадърен“ или „некадърна“ или друг умаловажаващ епитет. Може да ги чуваш от хора на твоята възраст, но по-често ще са от по-възрастни. Може да идват от мъже или жени, от родител, от роднина, от учител, от партньор, от приятел, колега или шеф, източникът може да има различен облик, но винаги ще е един специфичен типаж.
Подобни реплики идват от хора, които имат нужда да доминират, за да чувстват стойността си.
Хора, които може да изглеждат уверени, знаещи и компетентни, но вътрешно са силно неуверени и дори тайно уплашени, че могат да бъдат превъзхождани или заменени, в който случай вече ще се чувстват ненужни и дори безсмислени. Затова колкото и да знаят и могат, по-рядко ще те подкрепят и по-често директно ще те прекъсват, за да ти покажат колко по-добре се справят от теб. Нямат време да те чакат, винаги бързат да поемат контрол и въпросната „помощ“ всъщност често отнема възможността на другия да се справи сам. Също така често дават оценки за всички останали и то не особено неутрални, ще чуваш в анализите им ирония, подценяване и арогантни и високомерни подмятания. С две думи не са хора, които откровено искат да развиеш потенциала си, дори обратното, талантите и възможностите ти за растеж ги парализират. Независимо дали задобряваш в нещо или дори надхвърляш тяхното ниво в някое направление, ще държат да ти напомнят, че те са тези, които в крайна сметка знаят повече. Дори и двамата да знаете, че това не е така, приеми че просто имат нужда да се чувстват по-високо, за да не усещат собствената си слабост, уязвимост или некадърност.
И най-важното: Тяхното поведение и думи не са мерило за твоята стойност и нямат връзка с твоята идентичност, с това какво можеш и какво не можеш, дали си способен, силен, адекватен или интелигентен.
И когато казвам, че повечето хората над 27 или 30 годишна възраст знаят това, това не означава, че голяма част от тях не страдат до ден днешен все още от ефектите на такъв родител или преподавател, или няколкогодишна връзка с такъв партньор, или дори от брат или сестра, които са им внушавали слабост и неспособност. Понякога дори този глас се превръща в нашия вътрешен монолог и е лична отговорност на всеки да излекува раните в психиката си, нанесени от тези внушения, преди да са се превърнали в реалност.
Затова когато правиш нещо за пръв път или си направил грешка, вместо да си кажеш „Много си зле, излагаш се“, кажи си думите, които не чу, когато най-много имаше нужда. Кажи си: „Как да не се справям? Справям се, и то доста добре. Имам достатъчно време, имам достатъчно енергия. Правя нещата с желание и внимание. Уча се и това е достойно за уважение. Правя крачки напред, независимо дали някои дни са малки. Независимо дали се спъвам или бавя, имам право да греша, след това пак ще продължа. Нямам за цел да доказвам нищо на никого. Това, което правя има смисъл, защото ставам по-добър/по-добра с всяко следващо действие в тази посока. Гордея се със себе си.“
А на външните критики и умаловажаване отговаряй със съчувствие, защото мястото, откъдето идват не е топло. Самият човек живее с тежки мисли към себе си, към другите и към света и не е нужно да водиш борба с някой, който сам създава ада, в който живее. Конфликтът ще ти вземе повече, отколкото на него, затова реакция на спокойствие и стабилни граници е по-доброто решение.
Следователно когато чуеш „Остави на мен, няма да можеш да се справиш“, можеш спокойно да отговориш: „Благодаря, но искам сам/а да опитам. Може и да стане по-бавно или да сбъркам, но за мен е важно да се чувствам способен/а, отколкото зависим/а.“ Ако някой те обижда директно и ти казва, че си некадърен, спокойно отговори с „Не мисля така за себе си, просто се уча.“ При подмятания с ирония, присмех или сарказъм може да кажеш равно: „Виждам какво правиш и е неуважително и те уверявам, че ще развали отношенията ни рано или късно“.
Съчувствие не означава, че ще търпиш, че ще чакаш промяна вечно, че ще се надяваш един ден човекът да се събуди с ново отношение към теб. Съчувствие означава да знаеш, че оперира от свои собствени травми и да не го нападаш в отговор, но не и да останеш безгласна буква, за да се чувства той добре. Защото днес ще си ти, утре ще е друг човек и бавно ще отчуждава един по един хората от себе си, докато не се окаже съвсем сам. Да кажеш какъв е проблемът е да му дадеш шанс да не стигне до това бъдеще, по пътя към което още може да не осъзнава, че върви.