Къде търсиш и къде даваш

Различните планети и оси работят в различен енергиен режим, едните дават, другите търсят. Позициите Слънце, Меркурий, Марс, Юпитер, както и точките Асцендент и МЦ са местата, където отдаваме енергия натурално, тоест изпълняваме „мъжка функция“. Съответно Луна, Венера, Десцендент и ИЦ са енергията, която натурално търсим. Сатурн е особено изключение, защото той започва като женска позиция (първите 30 години от живота) и приключва като мъжка (от 35 и нататък).

Проблемите във връзките започват именно, когато започнем да даваме от места, които са създадени да получават и за съжаление това е много често срещано, тъй като човек несъзнателно „обича, както иска да бъде обичан“. Сметките рядко излизат, особено когато вярваме, че именно това, което даваме ще е това, което ще се върне към нас, защото често партньорите ни не са като нас и това не са техните натурални инстинкти и начини, по които проявяват любов.

Това, което обикновено се случва е чрез женските си планети и положения да даваме това, което самите ние търсим и в началото е поносимо, дори приятно, но дългосрочно води до емоционално изтощение, защото ресурсът идва от място, което няма капацитета да дава постоянно. Съответно не е достатъчно в синастрията (партньорски хороскоп) двамата човека да имат хармонизиращи и комплементарни положения, по-важно е на база даващи и получаващи да пасват.

Например един човек може да има Луна в Рак а другият Венера в Телец и тъй като тези два знака са хармонични и си „пасват по характер“ и най-вече нужди и това, което им носи щастие и комфорт, проблемът се появява не в първата и втората година, а много по-нататък. Защо? Защото и двамата търсят едно и също: сигурност, нежност, постоянство, спокойствие, уют и предвидимост, но Луна и Венера не са даващи принципи, а очакващи. Така в един момент и двамата ще чакат другия да ги успокои. И двамата ще искат да бъдат обгрижени. И двамата ще са пасивни и няма да предприемат първата крачка. И двамата ще се пазят да не се прераздават. И двамата ще започнат да се чувстват недооценени. Всичко това е следствие на това бавно и тихо взаимно източване на ресурс, който е невъзобновяем отвътре, а се запълва само отвън. Така след няколко години и двамата ще усещат силна липса, без да знаят откъде да я компенсират. Това са връзки, в които хората ще казват: „Разбираме се и се обичаме, но нещо липсва и се чувствам уморен/а.“ Това, което липсва и двамата трябва да знаят, че не е любов. Дефицитът е в даващия принцип.

По-устойчива динамика в този случай би било Слънцето на единия да е в Телец, а Луната или Венерата на другия да е Рак. Единият натурално ще излъчва стабилност, другият натурално ще я поема. Така и двамата се чувстват нахранени, защото в другия случай, когато са просто с еднакви търсещи функции, може да се обичат, може да се разбират на дълбоко ниво и да усещат, че са си „сродни души“ (думата „сроден“ предполага дублиране, тоест еднаквост, не комплементарност), но това не означава, че могат да издържат заедно дългосрочно, без динамиката да доведе до пълно изтощение и от двете страни.

Понякога дублирането на женската енергия е проблем, но може да бъде разбира се и на мъжката. Единият човек например ще е с Марс или Слънце във Водолей, а другият със Слънце или Марс в Овен, тоест отново знаци, които теоретично си пасват и се харесват и на пръв поглед наистина ще са добра комбинация. И двамата са свободолюбиви, независими, нестандартни и ориентирани към бъдещето, ще се вдъхновяват взаимно и ще се усещат живи и „събудени“ един до друг. В началото връзката е зареждаща, динамична и пълна с движение, но проблемът се появява по-късно, когато се окаже, че и Овен, и Водолей в мъжки позиции са силно индивидуалистични и целенасочени, което често ще пречи на това да намират „средно положение“. И двамата ще действат, и двамата ще настояват, и двамата ще дърпат напред, но никой от тях няма да умее да слуша и следва. Но пък ще очакват другият да ги следва, да ги разбира, без обяснения и да уважава свободата им, без условия и така с времето започва друг вид изтощение. Не е женското „Прераздадох се“, а мъжкото „Дразниш ме вече“. Всеки разговор започва да се превръща в битка и тогава единият или и двамата започват да усещат, че са сами във връзката и другият въобще не ги чува и разбира.

По-устойчивата конфигурация тук би била Овен (Слънце/Марс) с Луна или Венера във Водолей или обратното, тоест някой да излъчва посока и импулс, а другият да поема, отразява и разширява. Когато и двамата са само в режим на излъчване връзката става шумна и емоционално празна. Тогава репликата често е: „Имаме страхотна химия и страст помежду си, но се изморявам от твърдоглавието му/ѝ“. Отново, проблемът не е в любовта, а в липсата на баланс между даване и приемане.

Особено силно важи всичко това, когато говорим не за секстили (натуралният партньорски, хармоничен аспект), а за съвпади (аспект на силно привличане, но и конфликти). Тоест – две Луни в Овен или ИЦ и Луна в Риби или Луна и Десцендент Козирог могат да се разбират буквално, без думи и да са на една честота от първата секунда, в която се срещат, но това абсолютно не означава, че ще бъдат устойчива комбинация след години, когато ще усещат, че просто наливат от пусто в празно.

Същото важи и за двойки, при които единият има Слънце Лъв, а другият Марс Лъв или Асцендент Рак с партньор със Слънце в Рак или човек с МЦ Везни и половинка с Асцендент или Марс Везни. Чувството е много заблуждаващо, защото тялото и психиката ти казват „Тук си разбран, тук си себе си“, но за да има партньорство не може и двамата да са от една и съща страна. Трябва единият да заеме мястото си от ляво, другият от дясно и само това създава мост, който няма да се разруши от по-силна буря.

Привличането и разпознаването винаги идват от сходство и дублиране, но устойчивостта идва от правилно разпределение на ролите, следователно е нужно винаги да следим дали движението на енергията е правилно. Ако и двамата чакат, няма обмен, ако и двамата дърпат, нямаме стабилност. Устойчивата връзка се изгражда с мисъл за бъдещето, вместо да ни тегли първичният импулс, който чак след три, четири или дори шест-седем години виждаме, че води до перманентно изтощение и чувство за самота.

Стигнем ли този етап семейната терапия едва ли ще помогне, тъй като имаме базова несъвместимост на ниво „матричен код“ и това не може да се промени с чисто желание, усърдна работа или силна любов.

Някои растения просто не виреят добре заедно и това не говори лошо за нито едно от двете. Само за градинаря, който от липса на знание ги е засадил едно до друго.