Малка подкрепа = Голяма разлика

Имам чувството, че започвам да регистрирам емоционално по същия начин малкия бизнес, по който регистрирам човек, който проси на улицата. Не го казвам, като обида, а с притеснение, защото и в двата случая човекът има пряка зависимост от теб, от клиента. В единия случай ще проявиш съчувствие и ще пуснеш стотинки в шапката, в другия ще влезеш в магазин и ще си купиш нещо ръчно направено. Механизмът е почти един и същ, но разликата е, че човекът в магазина плаща наем, материали, сметки, често и реклама, също така години наред се е учил и усъвършенствал да прави това, което прави. Еднаквото е, че пак разчита на теб, и в случая да си вземеш гривната или колието, което почти сигурно е на много по-ниска цена, отколкото трябва да бъде, и то защото иначе „няма да се продаде“. Честно казано мисля, че вече ми е по-гадно да изляза от магазин на малък бизнес, без да купя нищо, отколкото да подмина просещ човек на улицата. Затова не трябва да си казваме „Нямам пари да си купя нещо голямо, по-добре нищо, да не се излагам“, а по-скоро „Ще си купя нещо, дори да е мъничко, искам да подкрепя този човек и това, което прави“