Понякога проблемът на човека е… човекът до него.
Може да си мислиш, че си много контролиращ, педантичен, ограничаващ и краен, но всъщност да се окаже, че си заобиколен от хора, които са без претенции, без желание да вземат решения за нищо, инертни, пасивни и зависими. И така се оказваш в роля, която може дори да не искаш да играеш, но няма кой да играе вместо теб, защото другият удобно е заел позицията си и е оставил противоположната в твои ръце. Защото макар той да не познава друга твоя версия, ти си се виждал в друга светлина. Просто около други хора. Около хора, които имат план и не се пускат просто по течението, хора които имат идея какво искат и какво не и които са инициативни и проактивни в това да откривате решения заедно. Около тях не си контролиращ, а спокоен. Уравновесен. Дори понякога отпуснат и спонтанен.
Така че проблемът невинаги си ти.
Проблемът може да е и липсата на обмен и сменяне на ролите периодично, за да не влизаме в крайността на една единствена. А отговорен за тази смяна е този, който е в по-изгодната позиция, а не този, който е натоварен. Затова връзките невинаги са пет крачки от единия и пет от другия, едновременно. Понякога са всички крачки наведнъж и то само от единия, за да може другият да почине малко.