Възлите се сменят, Северният отива във Водолей, Южният остава в Лъв и мисля, че е крайно време да започнем да реагираме адекватно на фалшивата представа за лукс и висок статус в този свят. Този текст е отчасти за хората, които имат ЮЛВ Лъв, но най-вече е насочен към „онези горе“, които виждат себе си, като каймака на обществото.
Помните ли абревиатурата VIP или хората, които наричаха „хайлайфа“? Доста криндж е вече в днешно време да се използва, което и да е от двете. Свърши времето на Love & Light, време е колективно да започнем да засрамваме тези личности и да ги обливаме с Водолейско осъждане, подкрепено с факти.
Вместо, както в миналото, като видиш човек със скъсани обувки да му се присмиваш и обсъждаш, вече като видиш човек със скъпа чанта или часовник, можеш да започнеш да го сочиш. Можеш дори да го попиташ: „Добре ли си? Наистина ли ще излезеш с… това?“ – сочейки скъпата вещ с погнуса, сякаш е мръсен чорап – „Наистина ли самооценката ти е в критично състояние и имаш нужда от луксозни брандове за да чувстваш, че си повече от другите? Или още робуваш на лъжата, че понеже е по-скъпо е по-качествено? Това е било вярно последно някъде към 80те-90те. Стига, не вярвам, че си толкова глупав. Носиш го иронично, нали? Или ти плащат и си им рекламно лице и си задължен?“
Let’s bring shame back, но за правилните неща. Кажи го. Напиши го. Бъди „хейтър“, защото да „хейтиш“ идолопоклонството (робуването на марки), разхищението и капитализма в днешно време е форма на активизъм, а природата никога не е имала нужда от защитници повече, отколкото има нужда от тях сега.
Да използваш профила си и името си за реклама, за да ти дават големи фирми жълти стотинки (за тях, за теб може да са си пари) е да се продадеш на безценица. Да предадеш хората и всички, които са цъкнали „follow“ на профила ти, лъжейки ги, че нещо е добро за тях, като дори не си проучил дали това е така, не мисли, че не идва с кармични последствия. Да ходиш с огромно лого върху себе си е сякаш избираш доброволно да се превърнеш в билборд, само че ти плащаш на рекламодателя, вместо той на теб. Същото важи и за невъзможно скъпите, огромни и лъскави коли. Вместо да си казваме: „Колко успешен човек, сигурно изкарва десетки хиляди месечно…“, трябва да му кажеш: „Горкото дете. Явно никой не те уважава достатъчно и вярваш, че със скъпата кола ще е различно.“ Видиш ли часовник на цената на апартамент не питай колко струва, видимо се отврати от разхищението и комплексите на притежателя. Видиш ли огромен джип, използван основно за ходене до мола и обратно, присмей се на празния и безсмислен живот на този, зад волана. Видиш ли човек, който сменя телефона си всяка година, без старият да има проблем, дръж се с него сякаш има сериозни, ментални дефицити. Видиш ли сватба за десетки хиляди, организирана основно, за да изглежда добре в Instagram, не си мечтай за същото, кое в тази рекламна кампания и парад на Егото е за завист? Дори не е истинска любов. Видиш ли детски рожден ден с арка от 900 балона, три фотографа и декор като за откриване на казино, не си мисли, че детето е обичано. Ако питаш него, вероятно иска да играе в кал, просто майка му иска reel-чета, публично одобрение и „незабравими спомени“(за нея). Видиш ли човек да поръчва най-скъпото в менюто, уверявам те, далеч е от ценител и няма вкус, просто иска с него да се отнасят, сякаш е царска особа. Видиш ли апартамент, целият в бяло, златно, мрамор и огледала, без една книга, растение или лична вещ, показваща характер, не си мисли: „Еха, какъв лукс“. По същия бездушен начин изглежда чакалнята при естетичния хирург, който този човек посещава редовно. Видиш ли човек, който изхвърля напълно здрави мебели, защото вече „не са модерни“, съжалявай го, защото видимо няма много в главата, но все пак някак оцелява. Видиш ли инфлуенсър да разопакова 40 продукта, от които няма нужда, не си мисли „Искам и аз!“, напиши му коментар: „Да разбирам, че съм свидетел на преместване на боклук от склад към сметище, така ли?“ Разбереш ли, че някой лети с частен самолет за разстояние, което може да мине по друг начин, не подкрепяй творчеството му. Чуеш ли човек да говори основно за марки, цени, квадратура, бизнес класа и конски сили, не се впечатлявай, това са патерици, оформящи разговора, защото липсата на истински ценности ще се усети иначе твърде бързо. Видиш ли някой да нарича всичко това „висок стандарт“, не спорѝ, просто знай, че маркетингът е сработил и човекът вече сам плаща, за да бъде лоялен клиент.
Проблемът не е само, че изглежда нелепо и е проява на лош вкус, проблемът е по-голям, защото отдавна вече е екологичен, социален и икономически.
Зад всяка чанта, която струва колкото годишната заплата на друг човек стоят ресурси, производство, транспорт, опаковки, химикали, замърсяване, труд и много реклама. И много често, за съжаление, хора, на които се плаща нищожно, за да може някой друг да се чувства „от елита“. Изключително classy е да платиш хиляди за нещо, произведено от човек, който не може да си позволи неща от първа необходимост. Истински връх на цивилизацията. Същото е с колите, частните самолети, яхтите, вилите, които стоят празни и гардеробите, в които дрехите се носят само веднъж.
И никой да не казва, че това е „личен избор“, когато последствията от него се плащат колективно.
Мръсният въздух, климатичните промени, изчерпаните ресурси, обезлесените територии и планините от отпадъци, които продължаваме да заравяме в земята, на която разчитаме след това да ни нахрани, това са последиците от този „личен избор“. Колко трогателно, че си летял с частен самолет, за да спестиш два часа, докато цената винаги я плаща друг. Някой ще загуби дома си при следващото наводнение, важното е че ти си пристигнал навреме за вечерята. И колко впечатляващо е да имаш пет коли по няколко стотин хиляди всяка. Убедена съм, че всяка една успешно ще те закара до фитнеса, където да вървиш на пътеката, като хамстер в клетка. Колко висок стандарт поддържаш с тези три празни жилища, докато други хора дават половината от заплатата си за стая, делят апартамент с непознати или изобщо не могат да си позволят дом в този икономически климат, който впрочем ти помогна да се създаде. И да не пропускам темата за храната. За масите, отрупани с количества за тридесет души, когато гостите се броят на пръстите на едната ръка. За ресторантите, в които се поръчва повече, отколкото може да се изяде, защото пълната маса изглежда „богато“. За плодовете, декорациите, тортите и кетъринга, които са били необходими основно за снимката, а след това директно отиват в кофата. Някъде другаде (и най-вероятно недалеч от теб, може би на броени метри) други хора не знаят дали ще вечерят днес, но важното е твоето плато да изглежда abundant и отдолу да напишеш „blessed✨️“.
Храната не е декор, водата не е безкрайна, електричеството не живее в контакта, земята не произвежда ресурси със скоростта, с която тревожният ти ум купува нови вещи, за да почувства… нещо… въобще. За три секунди.
Разхищението не е символ на богатство. Някои хора са свикнали всичко да е заменяемо, вещи, храна, места, природа, труд, понякога и хора. И даже имат наглостта да наричат някои от изборите си „sustainable“. Не е sustainable да си купиш седем нови бамбукови чаши, двадесет платнени торби и цяла колекция „еко“ продукти, най-устойчивата покупка е тази, която изобщо не правиш. Не си екологично осъзнат и awakened, защото си купил скъпа бутилка за многократна употреба, докато си лежиш на басейна, който изпарява питейна вода на място, в което местните живеят на режим.
Всички гледат социалните мрежи и точат лиги по „лукса“, който любимите им артисти, актьори и въобще известни личности демонстрират, но винаги пропускат социално-икономическата част, защото тя малко разваля красивата картинка. За да може един човек да живее, сякаш ресурсите са безкрайни огромен брой други хора трябва да работят, сякаш времето, телата и животът им нямат стойност. Кой според теб чисти вилата? И ти ушива роклята? Кой носи багажа? Кой ти отглежда храната? Кой ти доставя поръчката в дъжда? Някой работи, когато тялото му казва да спи, за да може друг човек да се похвали, че предоставя „денонощна услуга“. И след това същият обяснява в подкаст, че богатството му е изцяло резултат от „правилно мислене“, „добра стратегия“ и „усилена работа“.
Показното потребление, освен че е грозно, може да се приеме и като политическо послание, което гласи: „Аз заслужавам да използвам повече, отколкото ми е необходимо, защото мога да си го позволя.“
Само че способността да платиш за нещо не означава, че обществото и планетата трябва да плащат за последствията.
В свят с глад, жилищна криза, експлоатация на хора и животни, климатични катастрофи и огромно неравенство е крайно embarrassing да се гордееш с богатството си. Ако личният ти месечен доход е над 30 000 евро, вероятно вече започваш да влизаш в графата „неетично богат“ и е нужно да започнеш да връщаш, вместо да мислиш за нови играчки. Но дори и да изкарваш хиляда или пет хиляди евро на месец, пак можеш да си неетичен, ако непрекъснато с парите си подкрепяш бизнеси, чиито интереси не са добруването на хората и света.
На планета, която се задъхва от свръхпроизводство, отпадъци и консуматорска истерия, да харчиш много изглежда, като да си продаден. Промит. И глупав. А нали целта беше хората да те харесват? Да те уважават. Да искат да приличат на теб. Да искат да бъдат на твое място. Да ти завиждат.
Все повече хората се събуждат и никой не ти завижда, а те съжалява и ти се присмива. Гледат те, окичен със злато и си казват: „Колко тъжно, че това е всичко, което има да покаже.“ Не те виждат като успял и когато те осъждат, не го правят, защото тайно ти завиждат. Това си го казваш ти, за да спиш спокойно, но не е реалността. Почти никой не би сменил мястото си с твоето, защото кой би искал да е посмешище? Всички виждат колко отчаяно нещастен си и най-лошото е, че системата ти обещава възхищение, ако си платиш достатъчно, само че накрая излиза, че с пари се купува всичко, освен… респект.
В новата ера показният лукс изглежда морално остарял и интелектуално празен и ако искаш да впечатлиш хората на новото време, направи нещо за доброто на този свят. Не за пред медиите и камерите, наистина отдай живота си в името на нещо по-голямо от теб. И когато го направиш ще забравиш, че си искал да си богат, или че искаш уважението на публиката, което вече ще получаваш, без да се стараеш и показваш, защото вече ще си преизпълнен със смисъл и стойност. Защото вече наистина ще правиш неща със смисъл и стойност всеки ден и това ще ти даде повече, отколкото всички like-ове на света.
Богатите и успешните хора на бъдещето ще са хората, които имат време. Които не са роби на корпорациите, тенденциите и рекламите. Които приоритизират взаимоотношенията, спокойствието и семплия, природен живот. Които помагат на Земята да се възстановява. Които решават проблеми, които дори не са създали. Които използват ресурсите, влиянието и свободата си, за да намаляват страданието. Които плащат справедливо. Които не експлоатират чуждия труд и не представят резултата, като доказателство за собствената си гениалност. Които създават устойчиви неща, вместо еднодневки. Които споделят и подаряват всичко, което им е в повече. Които оставят след себе си възстановена гора, спасено животно, промяна в закона или разрешен обществен проблем. Важното в живота е да обичаш и да бъдеш полезен. Нищо друго.