– Не мога да повярвам, че не го виждаш. Ира ме гледа настоятелно и с гласа на засегнатата си Плутонова Луна казва: – Кое не виждам? – Колко съм гадна! – продължавам да ръкомахам, като луда – И как съм ужасен човек и как се чете в погледа ми! Много хора са го виждали, само...










