ако хората бяха искрени нямаше да говорят само за новите начала, но и за за онези моменти, в които си спомнят миналото щяха да си признаят че има танц между любовта и болката, който никога не спира просто музиката се променя да липсваш му независимо, че има нов човек до себе си независимо, че заспива...
„Death is a kindness“ again this murmur, this silent whisper in my head. „Death is painful“, I fight back instead. The voice continues, strangely soothing in it’s peaceful tone, still sending shivers through my bones. „Death comes to collect our aching bodies, but most of all… our aching hearts, in life we witness sweetness, but...
Не те виждат, защото очите им гледат, вместо сърцето. Не те чуват, защото ушите им слушат, вместо детето. Не те оценяват, защото все мерят, не благодарят. Не те докосват, защото плуват отгоре, вместо да задълбочат. Не те поощряват, защото всичко е криво, ти ли не си? Не те мотивират, защото в нищо няма смисъл, не...
Не любов, а търговия. Маргаритка с венчелистчета – услуги. Обичам те, но само, когато ме обожаваш. Обичаш ме, но само, когато те подкрепям. Обичам те, но само, когато ми даваш от времето си. Обичаш ме, но само, когато се смея на историите ти. Обичам те, но само, когато ме караш да се чувствам нужна. Обичаш...
Детето си държа в ръце, милвам нежното ѝ лице. „Нощта е кратка, няма страшно, сърцето силно е. Плачи на воля, освободи се, щом вътре тежко е. Нощта е кратка, няма страшно, пусни се, държа те. На хоризонта Слънце иде, да му помахаме…“ Всичко на правилното място е.
мразя колко ме вдъхновява липсата ти, но не мога да избягам как да творя, когато творбата е пред очите ми в ръцете ми, притисната до гърдите ми, с крака увити около моите и ухание, което ме кара да летя как да не творя, когато очите ти са далеч и искам да пиша и пиша и пиша и...
