Събуждаме се в един нов свят и сме малки, уязвими, нежни и зависими от хората, около нас. С времето порастваме, ставаме отговорни възрастни, но… никой не ни казва, че детето винаги остава живо, някъде там дълбоко в гръдния ни кош. Като съзнателен човек, родител на това дете, често забравяме за него, защото сме толкова далеч – вечно в мислите си, плановете за бъдещето, битовизмите, ангажиментите. То търси път към нас. Дърпа ни за крачола и ни кара да му обърнем внимание. Понякога чуваме, понякога не, понякога само за малко. На тази лекция ще поговорим за начините, по които то комуникира с нас, тоест – ще се учим как да бъдем добри родители, на нас самите. За да няма болести, за да няма несподелена любов.