Тази реплика се е превърнала в пример за емоционално насилие в днешно време, защото лечението на каквото и да е (от болест до нежелано поведение) би трябвало да съдържа в себе си много комплексен механизъм, който освен всичко друго, може дори да не проработи при всички. Няма място за изказвания от сорта на „Просто спри“… да бъдеш депресиран, да си тъжен, да се ядосваш, да лъжеш, да си негативен, да се тъпчеш и тн. Толкова дълбоко сме навлезли в психологията, астрологията, родовите модели, кармичните уроци, психосоматиката и балансирането на енергийните центрове, че сами си усложнихме пътя към здравето. Затова пиша този текст днес, за да ви напомня, че „Просто спри“… всъщност работи.

Мозъкът работи на принципа на повторението. Невронните връзки се изграждат по този начин. Тялото следва неговите команди и заявки, а те са свързани с навиците. Какво е навикът? Мисъл или действие, което се повтаря периодично. Когато действието е ползотворно (всеки ден да се разхождаш сред дървета в парка или гората), навикът поддържа здравето. Когато действието не е ползотворно (всеки ден се виниш за щяло и нещяло), навикът захранва и поддържа… болестта.
Защо екскурзиите, почивките и кратките пътешествия в по-честия случай оказват благотворно влияние върху хронични състояния? Защото е (несъзнателно/неволно) излизане от loop-a, излизане от навика. Тоест какво е нужно човек да направи, за да потуши това, което не желае да продължава да гори? Да спре да подклажда огъня. Само това. Нищо друго. Съвсем нищо друго.
Как се подклажда огънят на проблема? Като реагираш по начина, по който си реагирал спрямо него последните десет пъти. Ако е имало ефект това, което правиш, нямаше „кризата“ на „възпаляване“ на проблема да се случва толкова често. Падаш с колелото. Имаш рана на коляното. Главното правило? Почистваш я и я… оставяш. Оттам нататък тялото знае по-добре от теб. Но какво се случва? Гледаш я. Пипаш я. Чистиш я още сто пъти. Образува се коричка, сърби те, защото кожата се опъва. Чоплиш. Отново се превръща в прясна рана. Тялото продължава да работи. Ако умът ти обаче не спре да се меси и не упражниш елементарна дисциплина над мислите и ръцете си, пак ще заличиш всичко постигнато с едно движение. Едно, единствено нещо се очаква от теб – просто спри.
Много хора ще решат, че това важи само за физическите състояния, но тези хора явно все още делят материя от емоции от дух, а те са неделими. Във всичко присъства всяко едно ниво и липсата на което и да е от трите е невъзможна. Дъга без целия видим спектър не съществува в нашия свят. Следователно няма „Тук важи, но тук не важи“. Може да сме различни, но сме устроени еднакво. Вече какво правим с кораба, който ни е даден, идва от начина, по който възприемаме всичко, което ни се случва във всеки един момент. И затова едни от нас цъфтят, други линеят. Разликата не е в нищо друго освен в избора ни да повтаряме мисли и поведения, които отдавна сме видели (или още не сме осъзнали), че не ни вършат работа.

Затова следващият път, в който отново влезеш в любимата ти спирала на страх, вина, гняв, обида или отчаяние, която те води право към недрата на Ада си спомни… че просто можеш да спреш.

Как?

1. Физически се премести и излез от стаята, къщата, дори града или държавата в някои случаи (в зависимост от силата на проблема).
Всички стъпки след тази НЕ се правят преди да се направи първата. Защото често няма смисъл. Тежките мисли имат „навика“ (yup) да обитават едно и също пространство. Затова и хората се чувстват различно на различни места. Заради страха, който ни води към обитаване не едно и също място в продължение на години, ако не и цял живот, ние оставаме в енергията на старото, като се изисква много повече усилие да се въведе нова енергия там, отколкото ти сам да отидеш при нея, на новото място. Ако все пак проблемите ви сякаш ви преследват, независимо от физическото ви движение, тогава продължаваме към контрола над мислите.
2. Когато се почувстваш зле открий успокояваща мисъл. Имам клип в канала по темата, за да я разграничите от „позитивната мисъл“, която често се явява всъщност напрягаща мисъл. Успокояващи мисли е нужно да се внасят отново и отново, при всяка нова поява на симптомите, защото това е изграждане на новата невронна връзка. Нов навик. Лечителен навик, поддържаш здравето, не болестта. В началото е трудно, защото „коричката сърби“, но когато видиш колко бързо зараства една рана, когато просто я оставиш намира, имаш много по-силна мотивация и по-лесно се отпускаш, позволявайки на тялото да си свърши работата. Мозъкът е част от тялото все пак. Биохимичните процеси в тялото имат цикличност, както всяка друга природна. В десет от десет случая да НЕ направиш нещо е по-добре, отколкото да направиш това, което винаги си правил досега. Само опцията за действие извън навика е по-добра, в случай, че е по силите ти.
3. Ако нито релокацията, нито контролът на мислите оказват ефект, остави на свещените растения да ти помогнат. Всички билки, цветя, дървета, плодове и зеленчуци вибрират високо. Връзката с тях (отново, с консистентност, а не „една седмица/месец ще се храня с качествена храна“) ще те балансира, но да поддържаш здравето отново ще зависи от теб, в случай, че храната ти и качеството ѝ не се е превърнало в новия ти навик и начин на живот.
С две думи… „просто спри“ да се вайкаш, защото изход има и той е или в спокойствието, времето и доверието ИЛИ в поведение обратно на сегашното ти. Ако не те устройва да е лесно, може би получаваш нещо от това да е трудно, но ако това е случаят не се учудвай, защото здравето и здравите хора ще стоят далеч. Не е лично. Въпрос на резонанс.

 

2019 © Ванеса Виденова. 2019. Изработка на сайт – Gopchi Ltd.