Голяма част от това, което обичаш в някого е не просто това какъв човек е той, а какво събужда, като чувства и мисли в теб. Коя твоя същност подклажда. Това, което ще стимулира е събуждането на това, което е той, в теб.
Има хора, в чиято компания се чувстваш енергично, вдъхновен, с желание да знаеш, правиш и можеш повече. Хора, които виждат как всяко нещо може да бъде плюс, как може да бъде стъпка в правилната посока, как дори когато е грешка е по-скоро полезен опит. Хора, които виждат най-хубавото в теб и във всички други в този свят, вярват в него, търсят го и знаят, че е там.
Но има и хора, които виждат слабите ти места и започват ежедневно да човъркат там, „уж“, за да се излекуваш, за да ги превъзмогнеш, за да еволюираш. Това постепенно се превръща в тормоз и усещане, че каквото и да правиш, винаги има още работа. Това поведение обаче е невинаги ясно изявено, понякога дори не личи, защото човекът те срязва до кокал с думите си, разтърсвайки те изоснови, след което ти носи обезболяващо, слага ти лекарство, превръзка, целува раната и те уверява, че си направил велик подвиг, че се гордее с теб и винаги ще е на твоя страна. До следващия момент, в който отново те срязва на същото място, точно когато раната е започнала да заздравява. Така процесът се повтаря десетки пъти и ти оставаш объркан… усещаш грижа, но усещаш и болка. Усещаш, че този човек те повдига, но и с един добре премерен замах те сваля, да не „вземеш да си повярваш много„. Сякаш му пука, а след това забравя, че имаш чувства. Вижда, че те боли, че ти е дискомфортно, но продължава да натиска. Дори се прокрадва задоволство, което се опитва да прикрие безуспешно, защото усеща силата си, възможността да те сломи, да владее емоциите ти и това го издига. Невинаги го прави нарочно, както споменах понякога е естественият процес на това… да събужда в теб, него самия. А ако той е повярвал, в някакъв момент от живота си, че не е достатъчно, ще събуди същото и в теб, за да не се чувства сам. И когато прекрачи границите ти, когато отрече болката ти, когато продължава да сипва сол в раната ти и ти в опит да се измъкнеш изкрещиш, или го блъснеш, или избягаш, продължаваш да действаш по неговия план. Вече и ти си чудовище, а той – жертва. Или си агресор или си студен и незаинтересован и не го цениш, „след всичко, което е направил за теб„. Капанът на вината ще те връща при него, за да му доказваш отново и отново, че не си този човек, но това е капан, без изход, защото той никога няма да поиска да не си този човек. За него е важно ти да си в дълг към него, заради моментите на грижа към теб и заради вината, че си бил груб и студен и далечен (след като те е притиснал до стената, което обаче е без значение, разбира се).
И ако тези думи ти звучат познато и имаш хора в живота си, които те „движат“ през вина и „всичко правя за теб, а ти…“, докато ясно усещаш, че всъщност не се чувстваш добре, около тях и виждаш само тъмнината си в това, което говорят… просто си тръгни. Нямаш дълг към тях, дори да са част от семейството ти. Дори да е дългогодишно приятелство. Дори да е партньор, с когото сте преминали през много премеждия заедно. Дори да си повтаряш „Аз знам, че не е лош човек, просто е имал тежък живот/трудно детство„.
Твоят живот не е посветен на това да си боксовата круша на някой, който в много от случаите дори не смята,
че трябва да потърси професионална помощ.
Той е добър човек, но е толкова силно в инерцията на миналото си, че не усеща как това изпраща шрапнели към близките му, или още по-лошо – вижда го като нещо полезно за тях. Отдалечи се, пусни и започни твоя собствен лечителен процес, защото един остатъчен ефект от това да общуваш с такъв тип човек е да се чувстваш загубен, без него и грижата му, точно както винаги е искал да се чувстваш, за да останеш близо.
Вземи силата си обратно.
Избери да бъдеш свободен и позволи на хората в живота ти да събудят крилете в теб, а не страховете.
Любовта събужда любов.