Да си критичен, избирателен и педантичен във взаимоотношенията или избора си на партньор води само до две неща: самота или разочарование.
Защо?
Защото ако си внимателен на база предишни взаимоотношения, които са се провалили, защото (според твоите заключения) не си „подбрал човека правилно“ то изборът ти не е базиран на късмет и шанс, а на проекции.
Какво означава „проекции“?
Означава, че очакваш нещо от някого (на база предишен опит, като детството ти е първата начална точка), независимо дали този човек притежава тези качества или не. Така в една връзка при много силни проекции ти самият можеш да промениш човека и да го направиш (в хубавия смисъл) точно това, за което винаги си мечтал и (в лошия смисъл) най-големия си кошмар, който изживяваш периодично, и от който не знаеш как да избягаш. И понеже страховете при хората са по-силни от вярата, често се случва по-скоро второто.
Така няма много логика да си прецизен и избирателен и педантичен в избора си на партньор. Дори да е перфектен, дори с нищо да не прилича на хората, които са те наранявали в миналото, дори да е това, което винаги си мечтал и искал… рано или късно страховете ти ще се включат, а с тях ще започнеш да изменяш и човека срещу себе си.
Знаеш какво е чувството – някой започва да те гледа с подозрение и ти започваш да се държиш странно или осъзнаваш, че забравяш да споделяш дадени неща, което се отчита, като криене, макар да не го правиш съзнателно. Някой е имал студен или незагрижен родител в детството си и ти от топъл, гушлив и мек човек започваш да усещаш силна нужда от дистанция и това да запазиш хладнокръвие във всяка ситуация, за да не ескалира, но тя всъщност ескалира именно защото си обвинен, че си студен. Някой е имал само себецентрирани партньори досега и когато се свържеш с него и ти започваш да мислиш и говориш само за себе си и да се съобразяваш все по-малко, въпреки че в предишната ти връзка си бил със себецентриран човек и сте се разделили точно защото си клякал и мълчал твърде много.
Кой си ти? Това е съвкупност от всички хора, с които общуваш и всички хора, с които те са общували досега. Да, определено всички сме едно и липсата на любов и топлина има ripple effect в животите на стотици хора.
Понякога не можеш да си най-доброто за някого, защото той самият не знае как да го приеме, разбере и дори… види и повярва, че съществува. Защото не го е изживявал. И опциите ти са две: Или да си тръгнеш или да оставиш страховете му да се реализират и да се превърнеш в злодея, който подсъзнателно очаква, но съзнателно се опитва да вярва, че не присъства в теб.
Затова вярата е всичко в този живот и затова водата може да бъде алхимично трансформирана във вино. Защото третата ти опция е да промениш собствените си вярвания и през тях да промениш целия външен свят, но колко хора умеят това в нашия свят? Колко хора могат да се излекуват със слънчви лъчи, вместо медикаменти? Колко хора могат да се хранят, без да слагат и троха в устата си? Колко хора могат да движат кръвта във вените си волево? Колко хора могат да реагират спокойно и с доверие, когато са свидетели на страдание, катаклизми и глобални промени? За съжаление вече знаете отговора на тези въпроси, а той е и отговорът на въпроса: „Колко хора могат да не превърнат човека срещу себе си в това, от което най-много се страхуват?„.
Явно във всеки от нас се крие богърт. Промяната идва когато осъзнаем, че това е просто костюм, който този човек облича специално за нас. Той не е това. Той не е страшното нещо, нашият ум е страшното нещо. Ние не сме страшното нещо, чуждият ум и вярвания рисуват върху лицата и ръцете ни, които могат да прегръщат, но другият да усеща, че удрят.