Живеем в свят, в който да знаеш твърде много може да е опасно, но да мълчиш е още по-страшно. За съжаление има причина хората да се боят. Не защото са слаби, а защото истината е опасна, когато системата е прогнила в сърцевината си.
Какво правиш, когато полицията убива, институциите прикриват, медиите са управлявани от кукловоди, а съдебната система просто не работи?
Какво правиш, когато няма на кого да се обадиш, защото всеки „има човек“ някъде по веригата и ще бъде „спасен“, а престъплението – потулено?
Когато всеки, който трябва да разследва е в джоба на този, когото трябва да разследва?
Помниш ли случая със сестрите Белнейски, официално приключен, но с много неотговорени въпроси? Случаят с КТБ, четири милиарда липсват. Цветан Василев в Сърбия. Присъда няма. Милен Цветков, журналист, убит от дрогиран шофьор посред бял ден. Общество в шок, но делото се точи с години. Други подобни катастрофи просто минават пред очите ни, като заглавия и изчезват в информационния поток. Диана Димитрова, известна актриса, говореща за насилие, обвиняемият -„големият“ Юлиан Вергов. Случаят потъва в процедурни хватки, жертвата става обвиняема и е набедена за луда. Виктория Маринова, журналистка, убита. Обвиняем има, но корупционните ѝ разследвания мистериозно изчезват. Даниел Кискинов, пребит до смърт в двора си. Седемнадесет счупени ребра. Двамата полицаи още се сочат взаимно и твърдят, че са невинни. Психологът Иван Владимиров, убит от своя съсед бивш полицай, след десетки подадени сигнали. Животни убивани пред камера от двама, които продават клипове онлайн получават само по 4 години и скоро ще се разхождат свободни, лицата им вероятно отдавна забравени. Педофили арестувани с терабайти съдържание с насилие над бебета и деца. Регистри има, но закъснели. Момичето от Галиче, убита, след като е споделяла, че се страхува за живота си, но никой не е реагирал. Яна Кръстева, пребита и удушена в Борисовата градина. Общински имоти изчезват чрез фиктивни продажби. Почти никой не е наказан. Двама братя в Сандански пребити от полицай, сниман с телефон, докато заплашва с думите: „Ще ти разпукам муцунката“. Деца са системно пребивани от родителите си, институциите не реагират. Майка в Пловдив, мълчаща докато пастрокът тормози 5-годишното ѝ дете. Да не говорим, че от известно време има сигнали за мъж, който обикаля парковете в София и посяга на жени с татуировки, твърдейки че идват от Дявола. Знаем как изглежда, но не е задържан. Вероятно чакаме да убие.
Ако продължа със случаите ще изпиша томове… но какво от това?
Всичко това си остава последствие и фон на по-дълбок проблем: системата не работи. Няма на кого да се обадиш. Няма спасител. Всеки дърпа конците на някого. Всички са „човек на някого“. Парите говорят. Страхът управлява.
Тъй като обаче навлизаме в ерата на народа, на технологиите, мрежите, истината, епохата, в която всеки човек държи камера в ръката си, свидетелството вече не е ограничено до журналисти или разследващи, то е достъпно за всеки, който се осмели да не мълчи. Звучи смешно, но нашата революция няма да бъде осъществена с насилие, а с телефон. С глас. С обаждане. С имейли. С жалби. С доказателства. С присъствие и досадно постоянство.
Историята показва, че когато обществото се активизира промените идват. Примерите са много: в Южна Африка протестите срещу апартейда довеждат до нова конституция и равни права; в Индия ненасилствените протести на Ганди водят до независимост от Британската империя; във Франция протестите трансформират социалния ред и водят до трудови и образователни реформи; в Германия падането на Берлинската стена става възможно благодарение на мирните шествия в Лайпциг; в Тунис Арабската пролет започва с протест срещу полицейско насилие и води до свалянето на диктатурата; в САЩ движението за граждански права, водено от Мартин Лутър Кинг постига законови промени срещу расовата сегрегация; в Хонконг милиони протестират срещу екстрадиционен закон и натискът довежда до отмяната му; в Чили масовите демонстрации водят до обещание за нова конституция.
Навсякъде, където хората са излизали на улицата и са отказвали да мълчат и да остават пасивни – историята се е пренаписвала.
И в България има примери: майките от „Системата ни убива“ извоюваха нов закон за личната помощ, случаят с д-р Иван Димитров създаде прецедент за неизбежна отбрана, протестите срещу промените, които застрашаваха защитени зони по Натура 2000 доведоха до оттегляне на част от законовите предложения, гражданските акции срещу строителството в защитените крайбрежни зони доведоха до спиране на някои проекти. Това не са единствените примери и ги споменавам, защото българите трябва да разберат, че гласът на народа има сила. Не задължително обикновената му форма – гласуването, тъй като която и партия да избере човек там винаги ще има гнили ябълки.
Гласът ви е по-буквален – да изразите позицията си по всеки един, отделен, специфичен въпрос и да съберете мнозинство, дали ще са подписи или ще се организират протести, това е вашата истинска отговорност.
Спрете да очаквате, че ще посочите с пръст някоя партия или човек, който да свърши вашата работа, ще пуснете една хартийка в неизвестното и това ви дава право да сте недоволни, защото сте изпълнили своя дълг. Не сте свършили нищо. Няма „държавата“ и „правителството“ в ерата на Водолей, има аз, ти, ние заедно, всички решаваме и правим промяната с много нерви, постоянство и наглост.
Ето и стъпките:
1. Информирай се. Всеки закон, който някой еднолично (!) се опитва да променя, се променя обикновено за да се вземат повече пари, повече територия, за да има човекът повече власт. Интересувайте се от нововъведенията и разпитвайте кой, какво иска да направи и най-вече защо. Ако нарушава вече съществуващи закони, които са в полза на обществото или природата е време да се разчуе.
2. НИКОГА НЕ ПРАВИ НИЩО САМ. Гордостта ти ще е пагубна за процеса. Това не е ерата на Героя и Спасителя, това е ерата на колективната работа. Един човек може да бъде накаран да млъкне завинаги, стотици или хиляди – не. Раздувай всяка тема до неудобни размери, за да попие в главите на максимално много хора. Дори и най-вече тези, които не искат да им „разваляш настроението и слънчевия ден“ с такива неприятни новини. Намери още хора, като теб. Един глас е начало, двама са движение, а когато много гласове викат едно и също нещо много дълго време, това е подходът, който дори инай-наглите и корумпираните не могат да игнорират вечно.
3. Снимай. Документирай. Рови. Вади наяве. Пиши. Говори. Без срам, без умора. Повтаряй, звъни, пиши съобщения, имейли, тагвай, пускай истории, пиши постове, не спирай. Напомняй, че наблюдаваме. Ще се опитат да те игнорират. Ще седят, ще мълчат, ще те мотаят, но ако си нагъл, като конска муха, някой ще се изнерви и ще трябва да реагира. Това е началото. Всички тези неща пак казвам, не ги прави сам. Натискът да е от няколко човека (поне) едновременно.
4. Бъди по-упорит от бездействието им. Те разчитат на твоето изтощение. Разчитат, че ще ти омръзне, че ще се върнеш към „нормалното“, че ще си отидеш „на мястото“ и ще въртиш педалите, които им изкарват милионите. Трябва да си по-настойчив от тяхната алчност. Повече наглост, повече постоянство, повече енергия от твоя страна, иначе тежката ръка на БЕЗзаконието печели. Затова пак казвам за десети път, не прави нищо сам, защото наистина ще се изтощиш. Изпей песента си на мегафона (всички социални мрежи) и остави хората, чийто сърца са усетили импулс да се присъединят. Ако проблемът е наистина голям няма да останеш сам в битката.
5. Оспами безсрамно всички с тази статия. Не ти продавам нищо, само свобода. Затова чети я и я пускай и говори за нея регулярно, защото знаеш феномена на новата година, нали? Нова година, нов човек съм… за една седмица. После всичко постарому. Не трябва да оставяш себе си да заспиш. Не оставяй другите да заспят. Събуждай и разтърсвай хората в живота си регулярно.
Това е, което можем да направим и то не е малко.
Не е безсилие. Не е за съжаление. Не е за подценяване.
Припомнете си хубавата ни поговорка:
„Сговорна дружина планина повдига.“
Новата епоха е тук и ти казва: „Истината и свободата не се дават – те се взимат.“