Винаги съм вярвала, че когато правиш нещо със страст, желание и любов, тази енергия формира крайния продукт. Сякаш вложеното сърце става осезаемо за другите, и когато твориш с удоволствие хората го разпознават и усещат. Дълго време оперирах с тази нагласа и дори оправдавах бездействието си понякога с „липсата на муза“. Щом нямах муза и вдъхновение – нямаше смисъл да правя нищо, защото нямаше да е качествено или полезно.
Животът обаче ме научи, че тази закономерност не е универсална. Че много пъти ще отдаваш себе си напълно, за да създадеш нещо с цялото си вдъхновение, сърце и порив, и то въпреки това ще остава незабелязано и любимо само на теб и малцина други. Обратно, понякога ще направиш нещо по задължение, с известна доза досада дори, без особено желание, почти механично, и точно то ще се окаже най-силно въздействащо за другите.
Тогава разбираш колко е важно просто да си създател и проводник, но не и съдник на творчеството си, защото понякога няма да е за теб, но може би ще е за някой друг. Понякога няма да те повдига, но ще съживи човека отсреща. Понякога ще искаш да го хвърлиш в кошчето, а е могло да спаси живот.
Затова е важно да твориш, без да се вкопчваш в удоволствието от процеса, без да зависиш от резултата, без да си слагаш етикети, без да се отъждествяваш с чуждите позитивни или негативни оценки, просто през теб трябва да тече това, което има нужда да се излива и да среща света и хората навън.
Както е в природата. Една роза не би спряла да цъфти, ако човек я погледне и каже „Красива е, но предпочитам орхидеи“. Копривата не би спряла да пари, защото хората пищят, когато се докоснат до листата и. Всяко нещо на Земята е създадено точно такова, каквото трябва да бъде и това, че е любимо на едни и неприятно за други не го прави по-ценно или по-безсмислено генерално.
Твори, когато го чувстваш, твори и когато не го чувстваш. Твори, когато те валидират, оценяват и обичат, твори и когато те пренебрегват, критикуват или осмиват. Твори, когато творчеството променя собствения ти живот и терапевтира чувствата ти, твори и когато прави същото за хиляди други или само за още един. Твори, когато думите и действията ти радват и дават криле, твори и когато носят сериозни послания и тежки за преглъщане истини. Твори спонтанно, емоционално, импулсивно и не мисли, че ще има грешки и несъвършенства, твори и методично, поетапно, с внимание към детайла и желание да достигнеш съвършенство.
Няма правилна формула и един начин да бъдеш човек и творец. Нищо не е твое, така или иначе, дошло е за малко и просто се е проявило през теб. Било е нужно днес, утре може би вече не, но е свършило работата си в конкретния момент и това е най-важното. В това е целият (ни) смисъл.