Истински важните въпроси в една връзка

Поредният сезон на „Ергенът“ започна и пак се заговори за „любов“. Любов ли е обаче визуалното съответствие, което движи всички? Кой как изглежда, колко е висок и дали си „отивате“ заедно? Химията и сексуалното привличане ли е любов? Или това колко си приличате и общи теми за разговор имате? Или пък „зрялата“ перспектива за това кой, какво може да ти даде материално?

Не само по телевизията, но и в реалния живот сякаш хората предимно мислят за тези неща, когато избират човека за себе си. Но… когато избираш партньор всъщност избираш някой, с когото да живееш цял живот. Или така се предполага. В този ред на мисли наистина ли изброените горе неща са основните приоритети? Ако си между 20 и 40 годишен, вероятно, но ако трябва да погледнем любовта през призмата на времето и какво наистина означава да посветиш живота си на един единствен човек, не е ли време да си зададем всъщност истински важните въпроси?

Тези, чийто отговори ще ни дадат яснота за това не дали ще сме щастливи сега или в близките пет години с този човек, а дали ще смятаме че сме направили правилния избор генерално след няколко десетилетия съвместен живот.

♡1♡
Когато си представя, че съм на седемдесет години, уморен/а, неособено привлекателен/на, с все по-категоричен, втвърден и установен характер, ще се чувствам ли емоционално в безопасност до този човек?

Не развълнуван, не впечатлен, не подсигурен материално, не физически привлечен, а просто… в безопасност. Да знаеш, че когато си долу, този човек ще е там до теб емоционално. Че няма да избяга, няма да се уплаши, няма да замръзне или дистанцира и ще те пази и защитава достойнството ти и пред теб, и когато не си в стаята. Дори ако най-големият ти враг си самия ти и черните ти мисли.

♡2♡
Когато се случва да съм в най-лошата си форма, стресиран/а, несигурен/на, не в кондиция и смачкан/а, как реагира този човек?

Приема ли го лично? Прехвърля ли фокуса върху собственото си изтощение? Отдръпва ли се? Избягва ли ме? Атакува ли? Подиграва ли се? Минимизира ли болката ми? Опитва ли се да ме контролира и поправя? Неглижира ли притесненията ми?

Или… остава стабилен. Помага ли ми да усетя сигурност отново по нежен начин? Дава ли ми пространство да съм „черен облак“, без да казва, че това е проблем, който трябва веднага да се реши?

Защото да остарееш с някого означава прогресивно все по-често да се виждате в най-малко очарователните си версии, но да се поддържате в тези състояния и корегулирате, вместо всеки да се чувства изолиран в бездната си и да трябва да се оправя сам.

♡3♡
Уважавам ли характера на този човек и ценя ли качествата, които проявява, когато няма публика и сме само двамата? Добросъвестен ли е?

Тоест – виждам ли истинските му цветове? Осъзнавам ли сърцевината му, а не потенциала, който смятам, че има и вярвам, че ще развие и покаже един ден? Какъв е този човек сега? Възхищавам ли не на почтеността му. Работната му етика. Това как борави с парите или властта, която има? Как говори със и за другите. Как се държи с хора, от които няма полза?

С годините всичко повърхностно избледнява и отдолу остава единствено уважението, което или има причини да съществува, или сме си го изфантазирали, защото когато сме се запознали преди години е бил/а много красив/а (например) или пък „на хартия“ е изглеждал/а подходящ/а за нас.

♡4♡
Мога ли да бъда напълно себе си с него/нея?

Не напудрената или веселата или вълнуващата си версия постоянно, а на моменти странната, обърканата, безпосочната, мрачната, блестящата, екзалтираната, развиващата се, неудобна своя версия, и то без да се чувствам, че трябва да се крия или притъпявам или да играя роля, за да сме добре. Когато се променям има ли място за промяната?

Когато искам да изляза от зоната си на комфорт и познатото, страх ли ме е да го кажа? Чувствам ли, че трябва да съм удобен/удобна, за да нямаме проблеми? Човекът до мен би ли ме приел, ако сменя изцяло кариерата си? И ако известно време изкарвам по-малко пари? Или ако стана по-амбициозен/а и имам нужда от повече пространство? Или ако стана по-малко кариерно ориентиран/а и искам по-бавен живот? Ила ако напълнея? Или се разболея? Или вляза във форма и започна да привличам повече внимание? Ако съм в депресия? Или стана по-социален/на от преди? Или по-интровертен/а от преди? Или ако стана по-духовен или по-малко духовен човек?

Същото важи и в обратна посока. Би ли обичал човека до теб, ако загуби здравето си, визията си, статуса си, парите си? Ако стане по-уязвим? Ако не е толкова вълнуващ? Ако се промени физически? Ако открие нови интереси и хобита, които не те включват?

Да остарееш с някого включва любов към настоящата версия на човека, но и траекторията на развитие, която чертае живота му. Да си пасвате сега е лесно, но можете ли да се адаптирате към новите ви версии, без да се намразите или да недоволствате от чуждата промяна? Повечето хора приемат промяната, само ако не застрашава личния им комфорт. Ако връзката работи само когато останеш същата версия, която този човек е избрал преди години (визуално, емоционално, ментално) вероятно няма да оцелее при една бъдеща трансформация, а тя е неизбежна, защото хората не са предмети. Търпим еволюция.

♡5♡
Когато имаме конфликт как намираме пътя един към друг отново?

Връзки, в които няма конфликти, няма искреност. Връзки, в които пък има само конфликти, там Егото триумфира над Любовта. Важно е обаче да се говори и споделя и това неминуемо води до неразбирателства, но те не са проблем. Проблемът се появява, когато конфликтите останат неразрешени и не умеем да ги ползваме, като инструмент за задълбочаване на отношенията.

Така че какво правим с тях – разрешаваме ли казуса или го замитаме под килимчето? Избухваме ли, преструвайки се после, че нищо не е станало? Водим ли си таен или явен черен списък? Говорим ли отново по темата, но този път трезво, когато вече сме се успокоили?

Дългият живот на една връзка зависи пряко от способността на двамата да се възстановяват напълно след бурите и затова важният допълнителен въпрос тук е: След споровете ни по тази тема чувствам ли се по-близо до този човек, вече разбирайки го по-добре, или ставам все по-сам и неразбран?

♡6♡
Гледаме ли в една посока?

Имаме ли сходно темпо? Искаме ли сходен начин на живот? Имаме ли подобни ценности? Визия на тема деца? Дом? Социален живот? Имаме ли разлики, от които ако някой жертва своята визия, ще чувства, че предава себе си изцяло?

Човек може да обича дълбоко някого и пак да вървите в различни посоки, което рано или късно болезнено ще ви раздели или в по-лошия случай: ще ви накара да се намразите взаимно, защото тайно ще обвинявате другия, че сте жертвали нещо важно за вас в името на отношенията ви.

♡7♡
Ако погледна човека срещу себе си и кажа: „Избирам те, напълно, без резервен план и друг шанс“, чувствам ли стабилност? Чувствам ли топлина и пълнота? Или има тиха съпротива?

♡8♡
Ако този човек никога не се промени и не стане по-амбициозен или по-интересен, или по-вълнуващ или по-физически здрав или по-богат или по-емоционален или по-малко емоционален, мога ли да го уважавам и обичам такъв, какъвто е днес?

Много хора, особено жените, обичат човека не такъв, какъвто е, а версията, която виждат в главата си, че може да бъде, но да обичаш нечия бъдеща (потенциална) версия е рецепта за консистентно, ежедневно разочарование.

♡9♡
Избирам ли го/я, защото наистина това е моят човек или защото ме е страх да загубя това, което сме изградили досега?

Ако връзката изчезне утре бих ли се борил/а да я възстановя, защото не мога да си представя живота, без този човек или защото не искам да започна отначало с някой друг или ме е страх, че може дори да не ми се случи и да остана сам/а завинаги?

Да си лоялен към „инвестицията“ (време, енергия, ресурси) не е любов, нито навикът е любов, нито е любов да останеш до някой от страх от самота.

♡10♡
Ако остана с този човек до края на живота си кое нещо ще трябва съзнателно да приема и преглътна, че не отговаря на нуждите ми и готова/а ли съм да живея така, без да натрупвам огорчение и ненавист, заради тази жертва?

В зрялата любов няма път, в който да няма жертви. Ако останеш в отношенията ще скърбиш за животите, които не си могъл/ла да изживееш. Ако ги напуснеш ще тъжиш за стабилността и общото ви минало и години заедно. Ако си с нов човек ще ти липсват части от миналата връзка (връзки), заради коренната промяна в типовете, която често се случва при промяна на дългогодишен партньор. В общи линии – няма вариант без загуба, но точно затова много важен остава въпросът: Коя загуба мога да понеса, без това да ме направи горчив и недоволен след няколко десетилетия?

…

Десет въпроса с доста под-въпроси, но все важни и основополагащи. И ще забележите – никъде не говорим за ръст, цвят на очите, професия, финанси или сладкодумност, защото животът не е пълноценен през преходното, а чрез оценяване на истинското и дълбокото, а за да стигнем до него ни е нужен опит. Опит и години и различни ситуации, в които всеки да види истинските цветове на човека срещу себе си.