Като астролог често наблюдавам, че децата на двама човека винаги имат знаци от обратната страна на тези, които имат родителите им. До такава степен е силна тази закономерност, че вече мога съвсем реалистично да предвидя характера и положенията на детето, преди да се е родило и да е въобще запланувано, стига да съм видяла картите на родителите.
Дизайнът наистина е съвършен, има си „формулка“ за всичко. Ако някой не „вярва в астрология“ пети дом на децата обикновено е напълно достатъчен, за да се докаже че тя работи. Особено ясно се вижда и какво ще е детето, когато родителите имат припокривания (като знаци или домово), в който случай детето почти задължително носи енергията на срещуположните знаци.
Първи ефект от това е, че светът, мирогледът и вътрешната вселена на дете и родител често са коренно различни. Вторият ефект е, че това, което определят за „смисъл на живота“ също е коренно различно. Най-явно се вижда в динамиката между партньорските и колективните знаци, тъй като срещу повечето семейно ориентирани знаци стоят знаци с фокус общество и принос към човечеството. Хора, които искат да посветят живота си на света, на идеи, на изкуство и каузи, докато партньорските знаци осмислят живота си през любовта, интимността, дома и семейството.
И едните често раждат другите.
Или се женят.
Проблемът е, че нашето общество промотира или направо пропагандира биологичния ни смисъл (да имаш семейство) като единственият важен, а колективният и духовният е по желание, а в някои случаи дори несъществен.
Проблемно е, защото така насилваме хората, които са ориентирани към обществото, науката, изкуството, идеите или глобалните проблеми да отидат в кухнята да готвят и междувременно да „направят“ две-три деца.
Колективните (хора със силно влияние на Уран, Нептун, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби) нямат обаче този силен и натурален импулс към възпроизводство и наистина в много голям процент от случаите са буквално изнудени (от хората около тях или социума) да влязат в тази роля, за да се „впишат“. И това са бащите и майките, които или стават много лоши бащи и майки или са добри бащи и майки, но на цената на голяма жертва с цялата им същност, чувствайки живота си затвор, без да могат да го споделят обаче, за да не бъдат съдени или обвинени, че не обичат децата си, което разбира се не е така.
Затова споделям това тук, защото чрез работата си съм се превърнала от хората, пред които тези хора нямат страх и срам да бъдат искрени и искам да ви кажа какво ми казват. Искам да съм говорител за тях, с надеждата, че поне ще се опитате да ги разберете..
Това може да е сина ти, дъщеря ти, партньора ти или най-добрата ти приятелка. Ето какво би ти казал/а, ако не се страхуваше, че ще го/я отхвърлиш:
„Истината е, че не искам семейство и не мисля, че искам деца. Този тип живот изисква пълно отдаване, и за да съм изряден в него трябва да изоставя всичко, за което ми пука. И знам какво ще ми кажеш – „Да, значи си егоист и си искаш свободата“, но ми омръзна да съм набеждаван за студен, счупен, егоистичен или изгубен. Защото докато другите се грижат за децата си, които непрекъснато се разболяват, аз съм всъщност човека, който иска да разработва в лаборатория лекарство за тях. Или за родителите му. За приятелите му. За да бъдат те добре, за да са щастливи и да имат моментите си заедно. Как точно съм егоист, когато не спя от мисли за това как да подобря света, в който всички живеем? Как съм егоист, когато се грижа за моите родители, сякаш са ми деца? Как съм егоист, когато вместо да трупам още боклук в природата, избирам да не сменям памперси през пет минути и да не готвя по три пъти на ден и да не съм на пълно работно време, като родител и вместо това искам да съм на пълно работно време, като еколог, филантроп, учен, социален работник, активист, изследовател, доброволец, учител, или просто човек, който създава инструмент, с който всички да сме облагодетелствани, и природата и ние, заедно, не само едната част. Не ти казвам, че съм „твърде велик и над нещата за семейство“, опитвам се да ти покажа, че влагам енергията и родителския си инстинкт в по-широк план, сякаш „децата ми“ са всички живи същества на тази планета. И твоите деца също. И тях искам да виждам здрави, щастливи и удовлетворени, точно колкото хората, с които ни свързва една кръв. Затова ми е обидно да ми казват, че съм странен, защото не искам този живот, който другите искат и е нормален за всички животни на планетата. Просто съм сериозен и отговорен и ако поема тази роля ще искам да съм напълно отдаден на нея и няма да мога да свърша нищо друго, защото то също изисква пълно отдаване. Не съм и егоист, просто мисля за цялото, отвъд частното, и когато ти си „частното“ ще ти се струва, че не си приоритет. Съжалявам, така съм устроен и няма как да го променя, както няма как ти да промениш силната си любов и фокус върху създаването на живот. Имаме еднаква страст, просто различно проявление и различен мащаб. И те уважавам. Виждам, че искаш дом, двор, вечеря, деца, усещане за принадлежност и обмен. Красиво е и ти се възхищавам и ти завиждам, защото твоята цел е толкова постижима. Моята цел е в есенцията си несъществима. Временно осъществима в най-добрия случай. И докато ти можеш да получиш мечтания си дом и семейство, аз днес ще направя живота на някои по-добър, но вечер ще заспивам отново с мислите за тези, които още страдат от системата, от условията на живот, от нелечими състояния, от несправедливост и така нататък. Затова искам любовта ми да се влива там, защото твърде много хора мислят за тяхно семейство и деца и твърде малко хора мислят за децата, без семейство. Не искам да чувам “един ден ще разбереш”, “ще ти мине” или „това е истинският смисъл”, не искам да ме караш да се чувствам „дефектен“. Вярвам, че всеки има роля и моля те не пречи на моята, защото аз те оставям на свобода да изпълняваш своята, въпреки понякога негативните последици, които са почти неизбежни и затова нормализирани. Разбери, че боли човек да живее с чувството, че трябва да предаде себе си, за да бъде приет. Боли, когато заживее живот, който отвън изглежда правилен, но отвътре се усеща, като клетка. Когато стане добър родител, но цената е била да изостави всички други деца, пораснали или не, човеци или не. В повечето случаи като ме питат дали ще имам брак и деца си мълча и кимам, защото знам колко лесно думите “не искам този живот” се превръщат в “значи си сбъркан“. Аз знам, но надявам се и ти някога да осъзнаеш, че светът има нужда и от двата типа хора. И от тези, които пазят огъня на дома, и от тези, които излизат навън в тъмното и носят огън обратно за всички останали.“
Светът се променя.
Статистиката показва, че все повече хора вече не приемат автоматично идеята, че трябва да имат деца и не смятам, че това е „нова мода“, нито егоизъм, вярвам, че е вълна. Че е ефект от насищане и дисбаланс. Защото ако тези, които искат деца – раждат деца и тези деца променят света, на на свой ред не искат деца и никой не ги пресира да имат деца, няма да раждат деца, които на база контраст са повече ориентирани към лични, вместо колективни нужди. Няма да имаме толкова тежко консуматорско общество. Щеше природата да си е „свършила работата“, защото астрологията е това, тя е природен дизайн. И нарушавайки го нарушаваме хомеостазата на планетата. Затова имаме нов компенсаторен механизъм – все повече и повече хора не искат деца. Все повече и повече хора са в еднополови бракове (често осиновявайки изоставени деца). Все повече хора искат да дадат приноса си за лекуване на системите в света, преди да създадат живот, който ще живее в тези условия.
В България раждаемостта е около 1.6-1.7, при нужни 2.1 и почти цяла Европа е под тази граница. Световната статистика също показва огромен спад, през 50-те години средно една жена е имала около 5 деца, а днес глобално броят е около 2.3 и продължава да пада. Това не е проблемът, който ни промиват, че е. Промиват ни тези, които печелят от числеността, а не качеството на живот на хората. Отново, машината на парите иска ресурс, целта не е щастие, удовлетворение, смисъл, посока, пълнота, целта е да има хамстери, които да въртят колелцата. И като се разболяват и започват да умират започват да въртят още колелца (болниците), които изкарват още повече пари. А през това време трябва да ги убедим, че е важно да родят няколко хамстера още, за да се застраховаме, че ще има кой да върти. Защото икономиката на една страна е най-важният барометър за нейния успех, разбира се.
Приключихме с това мислене.
Новото поколение няма да се качи на този влак, а следващите – съвсем. Гарантирам ви.
Вярвате или не, човечеството поумня. Движим се към светла епоха и тя идва с краха на старото мислене. Който и да ви дърпа към него, не ви мисли доброто, мисли за джоба си. Научени сме, че биологичният смисъл е основният смисъл на всяко живо същество и всичко останало е допълнение, но тогава защо сме хора? Защо имаме говор, защо имаме писменост, защо има наука, защо с медицина спасяваме животи, защо не се поддаваме на първичните си импулси, щом са естествени и природни и това е върха на съществуването? Може би, защото биологията не е всичко. И може би, защото все повече ще осъзнаваме, че тялото е инструмент и временно „превозно средство“ на духа, който всъщност идва да твори през него, вместо да му става слуга.
Не сме тук, за да оперираме от животински инстинкт, вярвам че сме тук, за да обогатим и одухотворим материята и да разберем животинската си природа, без да я оставяме да ни води.