Жените в днешно време казват: Няма свестни мъже! Не може да ходя на работа и да се прибера от работа и пак да съм на работа и да пера, чистя, готвя, храня и приспивам децата. Някой трябва да помага, не съм робиня!
Мъжете в днешно време казват: Няма свестни жени! Не може да не може да сготви една манджа и постоянно да е кисела и колкото и да правя винаги да чувствам, че никога не е достатъчно. И аз съм човек, не съм машина!
„Разделяй и владей“ работи с пълна сила.
Държат ви във вечна борба с другия пол, защото така е изгодно за системата. За икономиката. За бизнеса здравеопазване. За всички корпорации, които имат полза от това да си нещастен и да търсиш продуктите им, които те лъжат, че ще те направят (най-накрая) щастлив. Не се поддавай. Това са бизнеси за милиони, защо мислиш, че е по-добре за тях да си удовлетворен?
Майкъл ни го каза отдавна, преди да се опитат и него да очернят и ултимативно убият: „All I wanna say is that they don’t really care about us“.
Кога обаче е коренът на тази драма, в която играем вече десетилетия (даже столетия)? В Северозападна Европа малкото домакинство, състоящо се от мъж, жена и дете (деца) е било често срещано, въпреки че така нареченото „nuclear family“ до голяма степен наистина е продукт на индустриалната епоха. Преди нея цели поколения са живели под един покрив и дори, когато това не е било така, бабите дядовците, лелите, чичовците и братовчедите често са живели сравнително близо, в същото село, махала или дори на същата улица. Животът не е бил фокусиран върху самостоятелността и индивидуализма. Ние не сме и такъв вид. Човекът е социален вид, природата ни (макар смазана от десетки години потискане) търси себеподобни, ние сме племенен вид.
Следователно нашият сегашен, „модерен“ проблем не и генерално концепцията за семейство, а семейството отделено от рода, квартала, помощта и общността. Не се чудете защо все повече млади хора не искат да създават семейство. Не е защото не искат, а защото помнят собственото си детство и трудностите и също така защото имат очи и виждат какво се случва около тях и бедстващите им приятели, колеги и роднини и просто не искат да участват в този филм. Този сценарий, който живеем в момента е затвор и насилие, маскирано като „мечтания живот“ от същите хора, които искат да те ползват и изцедят последната капка живот и разбира се, пари, от теб. Вече все повече хора го виждат и казват: „Или нещо трябва да се промени на структурно ниво, или съм пас“.
В противен случай влизаш в сценария от началото на този текст – превръщаш се в жена, която мрази мъжа си или в мъж, който мрази жена си, който процес е особено ускорен със социалните мрежи и когато телефонът ти те чуе да се оплакваш от мъжете или жените веднага алгоритъмът ти праща още сто клипа, статии и проучвания, които ти казват същото и валидират страховете ти.
И смешното е, че ние реално наистина знаем кога започва този проблем, съответно знаем и коренът му. Голямото отдръпване започва с индустриализацията и урбанизацията, тоест през 18-19 век. Работата се отделя от дома: мъжете, а по-късно и жените, започват да работят на заплата извън семейното стопанство. Младите мигрират към градовете, къщите стават апартаменти, наследството и земята вече не са център и фокус на живота. И интересното е, че в един момент този формат се рекламира дори, като идеал, става нещо, което ти се продава като „правилният живот“ и пикът на това е точно след Втората световна война. Тогава се оформя пакетът: собствена къща, бащата, който изкарва парите, майката, коята е съвършена домакиня, разбира се деца, поне две, задължителна кола и това оформя „Семейния рай“.
Трябва да разберем, че това не е нищо повече от маркетингова стратегия и икономичедки модел. И то такъв, който работи успешно вече почти сто години, като рекламата и медиите го бетонират ежедневно.
Къде още има големи семейства? В държави, в които статистиката показва, че процентът самоубийства е значително по-нисък. Каква изненада. Ние ги наричаме „по-малко развити“, промити разбира се от пропагандата, че нашият цивилизован и напредничав карцер е най-доброто („на пазара“). В Индия например 54% живеят в разширени семейства. „Оо, там е мръсно, бедно, пълно с болести и ужасно пренаселено“, казва средностатистическият, лъснат Европеец, но ще му кажа просто да прочете книгата на
Сару Брайерли „The Long Way Home“ (или да гледа филма по нея) и после пак да се опита да прави генерални заключения. В нашия район, в Румъния, Латвия и България, всъщност до доста късно се е задържало трипоколенческото домакинство, но в последните години и при нас все повече навлиза западната философия на индивидуализма, разбира се носейки със себе си култът към парите.
Целта на този текст обаче не е да обръщаме всичко на носталгия и да казваме „Съсипаха я тая държава“ или в днешно време все по-натрапчивата мисъл: „Съсипаха го тоя свят“. Голямо семейство не означава автоматично, че всичко би било супер и безпроблемно. Бабите и дядовците невинаги са мъдри и добри, понякога носят регресивно мислене и развалят възпитанието и новите начини, по които днешните хора с повече знания и информация искат да гледат децата си. Родът също може да се окаже затвор, виждаме от психологията, че често откъсването от преподадения родов модел е най-добрият път за някои деца, жертви на насилие, тормоз или мислене, което нарушава основни техни ценности. Така че пътят напред не е да се върнем десет крачки назад.
Имахме своята индустриална революция, време е и за революция във взаимоотношенията.
От пълна с хора къща пораждаща нежелание някой да ти е в личното пространство и да се меси в живота ти, вече всички имаме толкова много лично пространство, че къщите пустеят и се превръщат в работно място, вместо в уютен храм, в който се зареждаме и събираме сили за новия ден. И борбата между половете процъфтява в тези условия. Изчисти това, измий онова, окоси тревата, сготви вечеря, полей цветята, разходи кучето, заведи децата на детска и целият ни ден, от сутрин в осем до почти полунощ за някои хора (защото защо да не съсипем и циркадния ни ритъм и съответно здравето ни с изкуственото осветление навсякъде?) е в задачи и ангажименти и отговорности и почти никакво време за пълно и бавно вдишване и издишване.
И за това кой е виновен? „Ами разбира се – мъжа ми/жена ми/децата ми!!! Той/тя/те са виновни, че не мога да си почина и да се наслаждавам на живота!“
Виждате ли какво се случи?
Под носа ти.
Играта е rigged.
You can’t win.
В продаденият ни, като „Мечтата“ още в средата на миналия век сценарий – двама души трябва всъщност да носят тежест, която исторически никога не е била само за двама. Да отглеждаш дете, да изкарваш пари, да чистиш, да готвиш, да поддържаш връзка, да си секси, да си емоционално регулиран, да си финансово стабилен, да имаш социален живот, да спортуваш, да се развиваш, да не травмираш детето си, да не се разпаднеш психически и накрая даже да си благодарен, защото „имаш всичко“.
И през цялото това време те точат. Точат. Точат.
Плати за къща и апартамент. Нямаш пари? Няма проблем, имаме схема, в която ще ни даваш пари цял живот, виж как те улесняваме! Плати за кола, но ще ги направим да се чупят все по-лесно, защото е хубаво да си купуваш нова периодично. Правим го за теб, за да си най-готиния с най-новата и лъскавата в квартала! Плати за храна, която платихме малко и ние да си затворят очите, че е канцерогенна и да я пуснат все пак на пазара, за да може рано или късно да влезеш и в болниците, нашите най-доходоносни, пардон, най-напреднали и технологични места, където ако не те излекуваме, то поне ще ти вземем, каквото ти е останало, спестявания, достойнство, нямаме претенции. Плати за образование, защото без него не ставаш, но после не очаквай то да ти гарантира работа, защото ние си наемаме нашите хора на местата, които са важни, но все пак повтаряй след мен: „Който учи – ще сполучи. Точно така, браво“. Плати за курсове, плати за преквалификация, плати за сертификати, плати за още едно обучение, защото явно не си достатъчно подготвен. Плати за детска градина, плати за частна ясла, плати за занималня, плати за уроци, плати за логопед, плати за психолог, плати за спорт, плати за всичко, което някога се е случвало естествено в една общност. Плати за грижа за възрастните си родители, защото вече не живеете заедно, не сте близо, нямате време, нямате сили и нямате структура, която да го понесе. Плати на жена да ги гледа, плати за дом, плати за лекарства, плати за транспорт, плати с вина, че не си достатъчно добър син или дъщеря, въпреки че самият ти едва стоиш на двата си крака. Нищо, твоите деца ще платят за теб някой ден. Надяваме се! Плати за терапия, защото системата първо ще размаже психиката ти, но после ще ти продаде и езика, с който да си обясниш защо си размазан. Плати, за да разбереш защо не можеш да си почиваш. Плати, за да разбереш защо се чувстваш виновен. Плати, за да разбереш защо не можеш да обичаш спокойно. Плати, за да разбереш защо имаш паник атаки в свят, който видимо е абсолютно наред, следователно проблемът е в теб и твоята нервна система. Плати за фитнес, защото тялото ти вече не се движи естествено. Плати, за да ходиш върху пътека, защото нямаш време да ходиш в гората. Плати, за да вдигаш тежести, защото те дървата за огрев ти ги носят други, че и нарязани, градината ти я оправя градинаря, къщата ти също я построиха други хора, ама виж, това са експерти, ти не пипай нищо, от което не разбираш. Плати на специалистите, те знаят какво правят, не като теб. Плати за красота, защото първо ще те убедим, че стареенето е личен провал и никой няма да му пука за теб повече, като се сбабичасаш. Плати за крем, серум, филър, процедура, лазер, масаж, уред, колаген и с малко повече късмет и няколко кредитни карти на червено ще изглеждаш така, сякаш животът не те е докосвал дори! Не е ли магично! Плати за почивка, защото ежедневието ти е толкова непоносимо, че вече трябва да купуваш бягство от него. Плати за море, плати за планина, плати за ретрийт, плати за уикенд, плати за all inclusive, плати за тишина, плати за преживяване, плати за „зареждане“, за да можеш после да се върнеш обратно в машината и пак да бъдеш продуктивен. Плати за любов, за ресторанти, подаръци, дрехи, козметика, снимки, абонаменти, таксита, хотели, вечери, терапии за двойки, курсове по женственост, курсове по мъжественост, книги за привързаност. Плати за сигурност, защото тези които те пазят, много е смешно, слушай-слушай, те са и тези, които знаят точно как да те ограбят. Така че за да ти е мирна главата плати задължително за застраховка, аларма, камера, каско, здравна полица, пенсионен фонд, юридически съвет, частен лекар. Плати, за да се чувстваш една идея по-малко изложен на хаоса, който не си създал ти. Плати за доставка, плати за готова храна, плати за робот, плати за експресна услуга, плати на някой друг да направи онова, за което нямаш сили, защото си бил на работа цял ден, после си бил на втора работа у дома, после си бил емоционален контейнер за всички около себе си и не се притеснявай, накрая някой пак ще ти каже, че просто не си достатъчно организиран и не управляваш времето си оптимално. Плати за телефон, плати за интернет, плати с нервната си система, плати с часовете, в които можеше да гледаш в очите човека до теб, но вместо това гледаш екран, който те учи от какво да се страхуваш, кого да мразиш и какво ново да си купиш.
Това, което ужасно ме дразни и побърква, е че вместо да погледнем машината, ние започваме да се обвиняваме един-друг.
Жената казва: „Той не помага.“
Мъжът казва: „Тя все е недоволна.“
Хора.
Спрете.
Насочете гнева си в правилната посока.
И двамата сте претоварени, и двамата сте самотни, и двамата сте в система, която е построена така, че да ви изцежда поотделно, докато ви кара да мислите, че проблемът е другия, защото е седнал за две минути на дивана. Затова и нищо няма да се промени, ако мъжете станат „по-мъжествени“ и жените станат „по-женствени“ и всички ходят на терапия и слушат подкасти за отношения. Това са лепенки върху счупена кост.
Не казвам, че всички са перфектни, има мързеливи мъже, има жени с ужасен характер, има „токсични поведения“ и при двата пола, но когато един и същ конфликт се повтаря масово, в различни държави, поколения и социални слоеве, вече говорим за архитектурен проблем. Нещо в основите на цялата структурира е гнило.
От хората, които само сочат проблема и не предлагат решение ли съм? Нямам идея. Мисля, че не е моя, а наша отговорност да измислим новата структура, но няма как да стане ако участваме в старата и я поддържаме, въпреки че ни убива.
Промяната няма да „дойде“ от правителството или от небето, ще дойде с гражданско неподчинение.
Бойкотирайте идеята, че ви трябва къща, която не можете да си позволите или поддържате. Бойкотирайте кредита, който ви превръща в послушанко. Бойкотирайте луксозната сватба „за пред хората“. Бойкотирайте големите брандове и инфлуенсърската версия на щастието, в която всички са красиви, чисти, богати, спокойни, осъзнати, влюбени, с подредени кухни и деца в изгладени, ленени дрехи. Бойкотирайте алгоритъма, който ви казва, че мъжете са врагове, жените са врагове, младите са врагове, старите са врагове, бедните са мързеливи, богатите са богове, а вие сте просто недостатъчно дисциплинирани, за да бъдете на тяхно място. Бойкотирайте съдържанието, което не ви информира. Бойкотирайте култа към самостоятелността и индивидуализма. Бойкотирайте идеята, че си слаб, ако имаш нужда от хора. Не бойкотирайте лекаря, когато имате нужда от него, но бойкотирайте превръщането на здравето в индустрия хранеща се със страха на хората. Подкрепете лекаря, който ви насочва към превенция, бойкотирайте онзи, който веднага ще ви предложи най-скъпата възможна процедура. Бойкотирайте фалшивата война между половете. Мъжете и жените са натикани в невъзможни роли, оставени са сами в апартамент с дете, сметки, недоспиване и телефон, който постоянно им обяснява защо другият е виновен. Бойкотирайте клиповете, които ви учат да презирате човека, когото уж искате да обичате. Бойкотирайте идеологията, която ви кара да влизате във връзка като в съдебна зала, с хиляди доказателства, обвинения, стратегии, защити и вечна готовност да напуснете, преди да бъдете наранени. Бойкотирайте илюзията, че решението е просто да имате много пари.
И през това време създавайте общности.
Приятелски, по хобита, по интереси, онлайн, на живо, всякак!
Създавайте кръгове от хора, с които можете да си разменяте не само мемета и reel-чета, а реална помощ. Хора, които могат да ви гледат детето за два часа. Хора, с които можете да сготвите заедно. Хора, с които можете да отидете на планина, да спортувате, да работите, да мълчите, да си размените книга, контакт, съвет. Хора, които не са ви семейство по кръв, но са ви семейство по избор, присъствие и действия, подкрепящи думите. Създавайте малки племена, но не балони и групи, в които всички мислят еднакво и се самонавиват колко са прави, а истински човешки структури, в които има възрастни с различни характери и различни умения, за да може един да е силен днес, друг – утре и то в различни посоки. Общности, в които контактът не е на база транзакция, а просто желание за подкрепа и грижа.
Новата структура няма да падне от небето. Хората трябва да си обещаем, на себе си и един на друг, че ще се откажем от стария договор и ще покажем с изборите си, че сме готови за нов свят.
И когато чуете жена да се оплаква от мъжа си или мъж от жена си, ако видите такова клипче или прочетете такава статия, пратете им този текст, за да ги изкарате от съня и масовата пропаганда. Не играйте ролите, които някой друг ви е отредил. Вижте какво се случва под повърхността, работете там, изскубете плевелите с корените и ще видите, че любовта естествено ще процъфти и ще се възроди. Проблемът никога не е бил помежду ви. Винаги е бил отровната среда, в която ви се налага да оцелявате.