I wanted to write this, because… well, I initially didn’t want to write it actually. I didn’t feel like sharing and that’s rare for me, but I guess a lot of things are different now. I still don’t feel the need to give an explanation for my „virtual disappearance“, but here we are. It’s been...
Независимо от факта, че винаги поощрявам това човек да „си чувства чувствата“, важно е да направя едно огромно разграничение. Да изживееш емоциите, които живеят в теб, да ги видиш и да им позволиш да минат през теб НЕ означава, че някой трябва да е потърпевш от това. Човешкият вид има един болестен модел, който е...
Какво правиш, когато човек е емоционален? Когато се чувства неразбран и отхвърлен и пропада в дълбока, черна дупка. Физическите травми са лесни – видими са, затова прилагаш нужния лек и ги „бинтоваш“. Когато психиката се бори с тъмнината обаче, как намираш лек за нещо, което не виждаш? Което не усещаш? Което не знаеш какво поражда...
I had a dream last night. One of those that feel… somehow important, because they don’t fade after you wake up. I always dream of him when big changes occur in my life. When I first met him I didn’t know that his image will get stuck in my brain as a form of a...
Рисуването и музиката, въобще изкуството, развиват мисълта. Изследователската мисъл най-вече. Докато смесваш бои невинаги знаеш какво ще се получи, докато оформяш образ върху платното, невинаги е ясно какво ще излезе. Философски погледнато дори смесването на цветове и форми е като съчетаването на качества при хората, когато те са във взаимоотношения. Интересното е, че… когато имаш...
Всеки усмихнат човек носи по нещо горчиво, там някъде, дълбоко в гърдите си. Понякога се смъква към корема и ти се повдига. Понякога пари, като малък нажежен метален къс. Понякога се изкачва до гърлото и засяда, като камък. Обида. Тъга. Болка от случка, която не можем да забравим вече толкова много време. Приятел, с когото...
Понякога стоя в нищото и чопля бримки от миналото, опитвайки се да разбера как са се появили и могло ли е да намеря кука, с която да ги прибера. Постепенно стигам до заключението, че не знам… дали някой, някога ме е виждал. Мен. Истинската мен. Толкова лесна ли съм за прерисуване? Толкова прозрачна, че да...
„Аз направих всичко възможно. Той/тя просто си седи. Не се обогатява. Не се развива. Не иска да бъде нещо повече. Само аз дърпам юздите в тази връзка и се уморих.“ Посланието на това изказване е мъжка енергия – „движа всичко“, но енергията на това изказване е женска – „не искам само аз да движа всичко“....
Не вярвам в думите. Доверие е дума, която няма смисъл да ползвам. Не, не са лоши хората, нито е от нихилизъм или болка това, което чувствам и мисля, напротив. Трезво и освобождаващо е да живееш на светло. Ако вярваш във „вечното“ и „трайното“ си в илюзия. Човек е редно да живее в реалността, чийто закон...
Вяра ли е, ако само на база налични доказателства би предприел действие? Любов ли е, ако чак след като човека се превърне в това, което искаш да бъде, изпиташ пълнота?
