В песента се пее: „Дано, дано, дано, до всяко добро същество застане поне още едно“, но практиката показва, че до всеки добър, отзивчив и морален мъж застава жена, която е еманация на злото в човешка форма, а до всяка чиста и сърцата жена застава мъж, който е епитом на мрака. Така е, защото Буда и...
Не мислете за „грешно поведение“ и „правилно поведение“. Мислете винаги в насока „кореспондиращо поведение“. Представете си хората, като градове. Различен град, различни условия, различен климат, различни забавления, различен мащаб, различна природа, различни закони. Когато общувате с даден човек или му отидете на гости, вие метафорично заживявате за времето, в което сте заедно, в този нов...
Събудих се внезапно от съня си, което ми даде възможност да си го спомням в следващите няколко секунди, преди да гушна възглавницата отново и да отлетя към нов. Почти направих именно това, но споменът стоеше много ярък и много… нужен. Нужен за мен. Нужен за някой друг, може би, кой знае? В съня си бях...
Едната любов е лесна, другата се учи. Когато обичаш капучино и някой ти го прави всяка сутрин с грижа и усмивка е лесно да обичаш. Когато те е страх от високото, но някой те провокира да ходиш на ръба, не е забавно, не е романтично и не е лесно да обичаш човека, който обича това,...
Никой не обича да му казват какво и как да прави. Никой не обича да слуша непоискани съвети. Повечето от нас страшно се наострят при навлизане в личното ни пространство, дори намеренията на другия човек да са чисти и просто да иска да помогне. Отстояването е важно и много говорим за него в днешно време,...
Когато кучето не може да се отлепи от теб е сладко, а когато човекът до теб иска вниманието ти е лепкав и сodependent. Когато котката сере в кутия в апартамента ти и изрива пясък навън – ходиш и го чистиш, а когато партньорът ти си оставя чорапите хвърлени на земята – става скандал. Когато вълнистото...
Често във взаимоотношенията ни с хората (семейни, приятелски, партньорски) в живота ни се появяват малки (или големи) пукнатини. Нека ги наречем „незадоволени нужди“, които могат да не разрушат окончателно отношенията между двамата човека (защото все пак личните нужди е нужно да бъдат грижа на човека, който ги притежава, а не на другия), но все пак...
– Случи се отново. – Какво ти става, напусни този човек. – Да, трябва, но не знам как. [Знам как, но не мога] – Как така не знаеш как, това е недопустимо отношение. – Така е.. [Ами моето отношение? Знам, че не съм перфектна/перфектен] – Пак ли ще простиш? – Не знам. [Да. Защото вероятно...
Много често оправдаваме своите или чуждите силни емоции с условията, в които е поставен човек. Намираме „виновници“ отвън и даваме изява на тъмното в нас, твърдейки, че е самозащита. Това обаче не е валиден аргумент. Както е казал К. Вонегът „Бъди благ. Не позволявай на света да те направи коравосърдечен. Не позволявай на болката да...
Избягвам вече да си задавам въпроса: „Движа ли се в правилната посока?“ Правилният въпрос е по-скоро „Облекчавам ли с думи, действия или присъствие?“ Установих, че това ми е нужно, за да съм щастлива. За да съм „на пътя си“. За да се чувствам пълноценна и цяла. Когато съм усмихнала, прегърнала, облекчила, разсмяла, сътворила, вдъхновила или...
