Не вярвам в думите. Доверие е дума, която няма смисъл да ползвам. Не, не са лоши хората, нито е от нихилизъм или болка това, което чувствам и мисля, напротив. Трезво и освобождаващо е да живееш на светло. Ако вярваш във „вечното“ и „трайното“ си в илюзия. Човек е редно да живее в реалността, чийто закон...
Вяра ли е, ако само на база налични доказателства би предприел действие? Любов ли е, ако чак след като човека се превърне в това, което искаш да бъде, изпиташ пълнота?
Това се оформя, като може би една от най-любимите ми реплики. Чувам я цял живот. Да, може да съм нежен и чувствителен човек, но това, което ме запалва, както нищо друго, е възможността да направя това, което желая, особено и най-вече, когато имам сериозна опозиция. Тогава съм най-силна, защото инатът ми се изстрелва, като ракета...
Има две страни на всичко, което може да не харесваш в себе си. Когато виждаш само минуса обаче, това е липса на себеуважение, а това чувство е корозивно. Твоята нетленна същност е съвършена и вижда теб съвършен също. Защо не започнеш да се виждаш през нейните очи? Реактивност? А защо не човек с бързи рефлекси?...
Хората използваме едни и същи думи за различни усещания вътре в себе си, като „любов“ и „разбиране“ често попадат в една категория. Това обаче е много голям проблем, защото любов и разбиране са две много различни неща. Честотата, на която се намира чистата есенция на чувството „любов“ е специфична. Усещането „любов“ е близо до благодарност,...
Вече съм алергична към думите „Искам да ти помогна, просто така, защото го усещам.“ В миналото очите ми са ставали големи, сърцето ми е усещало топлина, ръцете ми са се протягали за прегръдка, но… не желая повече да бъда толкова наивна. Родителите ми са архетипни Физически Спасители. Всичко се прави за и вместо мен, защото...
Понякога си мислим „Как да бъда съвършен? Как да реагирам, как да мисля, чувствам и действам, за да съм съвършен за човека, когото обичам?“ Облекчаващата, но все пак трудна за преглъщане истина е, че дори не трябва да си задаваш подобни въпроси, защото те извират от недоверие в дизайна. Явно не си създаден съвършен, а...
Love is not a set of rules. Love creates no pain. Rules create pain. Rules are conditions. Conditions are a contract. Love is not a contract. Love is painful only when it’s conditional. I don’t need anything in order to love. Do you ever stop loving the ones that passed away? No. Because you don’t...
Не, разбира се, те дори не твърдят това. Те казват нещо от сорта на „Родителите ти са отговорни за това, което ти се е случило и травмите, които ти пречат да живееш нормално в момента, НО родителите ти са направили толкова, колкото са могли в конкретния момент, със знанията които са имали.“ Демек – сгафили...
– Не мога да повярвам, че не го виждаш. Ира ме гледа настоятелно и с гласа на засегнатата си Плутонова Луна казва: – Кое не виждам? – Колко съм гадна! – продължавам да ръкомахам, като луда – И как съм ужасен човек и как се чете в погледа ми! Много хора са го виждали, само...
